Колобок

Материал из Новословница
Прейдати к: навигация, пошук

Руськаја народнаја казка

Тѣќт казкы[править]

Жили-были сѫ старик със старухоју.

О́т и говоре старик старухѣ: - Йди-ка ты, старухо, по кробу поскрѣби, по сѫсѣкам помєтай, нѣ хте наскрѣбаш ли мѧкы на колобок.

Взѧше старуха кридлышко, по кробу поскрѣбла је, по сѫсѣкам помєтла је тай наскрѣбише мѧкы гърсті двє. Замѣсише мѧку на смєтанѣ, зготовише колобок, смазише ґа у маслу, и на окънцо положише остудити.

Колобок лежаше, лежаше, та взѧше и покотише сѧ – з прозорца на лавку, з лавкы на подлогу, по подлогѣ към двері, скок чрез проґ – тай у сѣні, з сѣней на предсѣнец, з предсѣнца на дво́р, из дво́ра зад врота, дальше и дальше.

Коташе сѧ колобок по дрогѣ, а насъсречу нему бежи зајѧц: - Колобче, колобче, аз хте тя зјѣдам. - Не јѣдай мя, зајѧче, аз хте ти спевају песьничку.

Съм Колобок, Колобок,
Съм по кробу скрѣбен,
Съм на смєтанѣ мѣшен,
Тай у маслу смажен,
На окъничке стужен.
Съм од бабушкы ушъл,
Съм од дѣдушкы ушъл,
Съм од зајѧца ушъл
Тай од тебя, воўче, и паче уйду.

И покотише сѧ по дрогѣ, зајѧц само ґо и видѣ.

Коташе сѧ колобок, насъсречу нему иде воўк: - Колобче, колобче, аз хте тя зјѣдам. - Не јѣдай мя, воўче, аз хте ти спевају песьничку.

Съм Колобок, Колобок,
Съм по кробу скрѣбен,
Съм на смєтанѣ мѣшен,
Тай у маслу смажен,
На окъничке стужен.
Съм од бабушкы ушъл,
Съм од дѣдушкы ушъл,
Съм од зајѧца ушъл
Тай од тебя, воўче, и паче уйду.

И покотише сѧ по дрогѣ, воўк само ґо и видѣ.

Коташе сѧ колобок, насъсречу нему иде мёдјѣд: - Колобче, колобче, аз хте тя зјѣдам. - Нѣ хте зможеш ты, косолапе, да јѣдеш мя.

Съм Колобок, Колобок,
Съм по кробу скрѣбен,
Съм на смєтанѣ мѣшен,
Тай у маслу смажен,
На окъничке стужен.
Съм од бабушкы ушъл,
Съм од дѣдушкы ушъл,
Съм од зајѧца ушъл,
И од воўка съм ушъл,
Тай од тебя, воўче, и паче уйду.

И знову покотише сѧ – мёдјѣд само ґо и видѣ.

Коташе сѧ колобок, а насъстречу му – лиса. - Колобче, колобче, накѫде коташ сѧ ты? - Котам сѧ по дрожкѣ. - Колобче, колобче, спевай ми песьничку.

Колобок и заспеваше:

Съм Колобок, Колобок,
Съм по кробу скрѣбен,
Съм на смєтанѣ мѣшен,
Тай у маслу смажен,
На окъничке стужен.
Съм од бабушкы ушъл,
Съм од дѣдушкы ушъл,
Съм од зајѧца ушъл
Съм од воўка ја ушъл,
Од мёдјѣда съм ушъл,
Тай од тебя, лисо, не је хитро да уйду.

А лиса говоре: - Ах, песьничка је така лѣпа, ама ја чују худо. Колобче, колобче, сѣдай на носък ми, та спевай ми јещо разък, по-громко.

Колобок заскокнуше на нос лисѣ и заспеваше по-громко ту ж песьничку.

А лиса знову нему: - Колобче, колобче, всѣдай на јѧзычък ми, да пропевай на послѣден разък.

Колобок скокнуше на јѧзык лисѡв, а лиса ґо – гам! – тай зјѣднуше.


Категория:Казкы